17 януари 2012

Поправи ме!, помоли любимата книга

Има една книга, чиито страници няма да се разлепят при второто отваряне. Нито при хиляда и второто. И вътрешните й полета не са така пестеливи, та да "отрязват" първите няколко букви на десните страници и последните няколко - на левите.
Тази книга не заема място. Никакво.
Не пълни тежки кашони, когато сменяш квартирата.
Не е отпечатана на обидната за литературното слово сивкаво-тънка вестникарска хартия с дребен, грозен и измъчващ окото шрифт.
И съвсем не на последно място - в нея няма нито една грешка!
Защото тази книга е... електронна.
Тя се приютява скромно в някакви си 2-3 MB на компютъра или в е-четеца Ви. Хм, а защо не и на смартфона? О, и задължително в айпада!
"Обложката" на тази лекокрила книжка няма да се скъса, а "страниците" няма да пожълтеят, нито пък детски пръстчета ще оставят петна в ъглите им. Ако решите, че електронната книга вече не Ви е нужна, не я захвърляте на тавана, не я мъкнете при самозвани букинисти или в пункта за вторични суровини. Действате бързо и лесно - с бутончето delete. Или просто архивирате и подреждате на някой виртуален библиотечен рафт.
На модерното четиво Вие сам сте му дизайнерът - избирате и цвета на "хартията", и вида на шрифта, че и неговия кегел, размера, иначе казано. Не сте длъжен да се съобразявате с волята на издателя - кой твърди, че буквите в умната книга трябва да са ситни, та горкият читател да присвива очи като заслепен от ярката светлина на мъдростта й?!
Изтеглена в txt-формат, книгата подлежи на редакция. Така, като съчетая приятното с полезното, мога да завещая на поколенията уникална сбирка от произведения, в които няма да се срещат технически, граматически и стилистични циреи, загрозяващи светлия лик на словото ни.
Няма например в прекрасния текст "Пренощува облачето златно" на Анатолий Приставкин някой след мен да чете изречението: "Смехът й беше писък, кадифен, трънки ги побиха от него." Защото скенерът си е скенер, а редакторът - редактор. Последният знае, усеща някак, дори без да разгръща хартиен екземпляр, че нейният смях е бил нисък, чак тръпки са ги побили Кузминчетата от него...
Редакторът (разбирай - аз) знае и че не само "куршумите на убиеца ще рекушират върху живота и на други хора", куршумите, видите ли, притежават свойството да рикошират при дадени условия, това вероятно е имал предвид Артър Хейли в бестселъра си "Летище".
Преводачески "бисери" като "олицетворение на чувството, че пропадаш през пространството в някаква бездънна бездна" ще напуснат страниците на електронната книга, която притежавам в текстов формат. Защото дори читателката на сълзотворни романи заслужава да получи любимата си Даниел Стийл преведена на изискан, модерен, чист и богат български език.
Да, чист! И точен! Езикът на литературата трябва да е чист и точен, нали неговата функция е така да рисува реалността, та да си я представим ярко и картинно, дори когато един текст ни разказва за неща, които не сме виждали и няма да видим! Ето, любителите на фантастиката например едва ли са виждали оня огромен кораб на Сдружението, който ще отведе Пол на Дюн (киноверсията не се брои!), но знаят, че и космическият кораб, като презокеанския, има трюм, не хамбар, където да се поберат "всички наши фрегати и транспортни кораби само в едно малко ъгълче".
Колкото и да не им се иска на редакторите от старото поколение, вече не казваме и не пишем присъствува, подтиснат и живущите, затова тези остарели форми могат и трябва да бъдат изгонени от електронната книга, която ще четат електронните поколения.
Невидимата запетайка и вечният предмет на спорове - пълният член, ще си идат по местата. Това сега е лесно - само с натискането на 1-2 клавиша. (Доста по-трудно бе преди 22 години, когато започнах да го правя!)
И после, след като премахна недостатъците на електронната книга, мога да ви я подаря - в текстов файл, в пидиеф или в e-pub. Или дори в .sfb. Или като линк към интернет-публикация.
Такива подаръци пратих на приятелите си за Коледа.
Ала "Кехлибарената долина" на Джеси Кънева - продължението на дебютния й роман "Захар и шафран", нямаше кривици за оправяне. Само криеше дълбоко в себе си очарованието на един съвършен словесен свят, което чакаше да бъде открито.
И споделено.