Остров Залит на Псковското езеро е парченце суша, обвеяно в митове от най-ново време, които вярващи от всички краища на Русия подхранват със спомените си за светия му обитател - отец Николай.Близо половин век свещеник Николай Гурянов живее тук, в къщичката си с едно прозорче, обсадена от поклонници. Вече девет години, откак отец Николай е напуснал грешния мир, а потокът от хора не спира - сякаш в изпълнение на пророчеството на светия мъж: "Когато вече няма да ме има, идвайте на гроба ми. Ще ви помагам, дори повече отпреди."
Мнозина потърсили телесно и духовно изцеление в килията на отец Николай. Никого не връщал, напътствал хората, взимал болката им, изпращал ги с благословия, разказват свидетели на чудесата му.
Често старецът потупвал по бузата или по челото посетителя си. А Елена от Санкт Петербург докоснал по носа. И след време тумор, от който страдала, изчезнал. "Като го видях, най-напред си помислих: Колко е стар отецът. Скоро ще умре", спомня си жената. "Още ще поживея, още", обърнал се веднага към нея отшелникът,
сякаш прочел мислите й.
Друга ленинградчанка, Людмила, пък си купила къща тук по съвет на стареца. Още при първата им среща отец Николай изненадал Людмила. "Къде ти е кръстът?", посочил към гърдите й той. А нямало как да види, че кръстчето не е там - скъсала се била верижката му на идване, - понеже дебел пуловер и закопчано сако обгръщали дамата. Сетне светият мъж показал своя кръст: "Виж, нося го на връвчица. И ти така направи. Без кръст не бива!"
Всякакъв варод се тълпял при скромното жилище на стареца - и обикновени хора, и банкери, и генерали, че и политици.
Към всички той се отнасял еднакво, но не на всички давал благословията си. На някои дори казвал: "Позяпахте глупака, сега си вървете с Бога."
Властта и парите не означавали нищо за светия безсребреник, всичко, което получел от благодарните поклонници, веднага дарявал.
И често повтарял: "Комуто Църквата не е майка, Бог не му е баща."
В храм "Свети Николай Чудотворец" на остров Залит старецът идва да служи през 1958 г. Така се сбъдва
предсказанието, което бил чул още като юноша.
Отец Николай е роден на 24 май (по стар стил) 1909 г. в псковското село Чудские Заходи, недалеч от мястото, където Александър Невски побеждава тевтонците в битка върху заледеното Чудско езеро през 1242 година.
През 20-те години на двайсети век тук идва митрополит Вениамин, днес канонизиран от Руската православна църква новомъченик. Владиката служи, сетне прегръща и целува малкия Николай Гурянов и казва: "Колко си щастлив, че си с Бога..."
Години по-късно, вече свещеник, Гурянов отива за съвет в Псково-Печорския манастир и йеросхимонах Симеон, виждайки го, възкликва: "В Талабск! В Талабск!" (Преди революцията о. Залит се нарича Талабск, после е преименуван в чест на революционер Ян Залит.)
Талабчани са прочути рибари, чийто улов стига до трапезите на дворяни в цяла Европа. През 1790-а населението тук построява каменната църква "Свети Николай". Малко по-късно още три храма вдигат снаги на острова.
И само те, Божиите домове, оцеляват, когато германците опожаряват Залит по време на Втората световна война. Островът опустява - не остава ни дърво, нито храст. Когато отец Николай идва да служи тук, хората вече са възстановили някои къщи, но зеленина няма.
И започва свещеникът да сади дървета,
а за да полива фиданките, пренася по сто ведра вода на ден от езерото.
Свещенически сан отец Николай Гурянов приема в годините на войната, когато губи тримата си братя. Но през 30-те години е пратен в затвор и в лагер, където с другите задържани строят железопътната линия към Воркута.
По-късно реабилитират свещеника, попаднал зад решетките, задето не криел вярата си и се опълчвал срещу затварянето на църкви.
В лагера го топли молитвата, както пестеливо разказва след години на последователите си отец Николай. Когато го питат за какво е лежал, отговаря: "Заради любовта, скъпи мои. Заради любовта." Често повтаря универсалната мантра: "Никога, дори в най-тъмните дни на живота си, не забравяй да благодариш на Бог за всичко. Той очаква това и ще ти прати нови блага и дарове. Човек с благодарно сърце никога не изпада в нужда."
И днес тези думи, записани от самия отец, могат да се видят в дома му.
Веднъж някой пита мъдреца какво най-много ни липсва.
Отговорът на отец Николай е: "Любвеобилност!"
С любов се отнася старецът към всичко живо, разказват свидетели, близо сто гълъба живеят в дома му, той ги храни и се грижи за тях. Сега те посещават гроба му, говори мълвата.
Хората идват при светия мъж с изранени сърца, а се връщат у дома окрилени.
"Още при първата ни среща ме нарече по име - разказва Марина, - взе своя снимка, на която е пред църквата, и ме удари с нея по челото. "Сега имаш храм в главата си", ми каза. Пред него се изповядвах, тук се причестявах. На Залит чувствах невероятна безметежност и щастие, като в детството."
Често го посещават и други свещенослужители. Архимандрит Йоан Крестянкин например съветва: "Идете при отец Николай. Той вижда всичко - от земята до небето."
"Тук, на Земята, сме само гости. Домът ни е там, на небето", говорел пък ясновидецът.
Поклонниците старецът приема до последните си земни дни. На 24 август 2002-ра, на 94-годишна възраст, отец Николай умира. Очевидци разказват, че докато го опяват, гъста бяла мъгла пада над Залит.
По материали от сп. "Аргументи и факти"
Изцелени духовно и телесно разказват за съдбовните си срещи с отец Николай на www.zalit.ru.
Като отиваш при него, "преразглеждаш" съвестта си, сякаш си изправен пред прага на смъртта или на Страшния съд, пише отец Алексий Лихачов. Защото нищо не може да се скрие от проницателния му поглед. Докато пътуваш към острова, те измъчват десетки въпроси, които искаш да му зададеш, вадиш записките си и ги четеш, но щом наближиш, разбираш: този въпрос е нелеп, за отговора на онзи не си дорасъл, тоя път съдържа в себе си ответа...
Със сигурност знам, че той и сега ни обича и се моли за нас, споделя Наталия. И след смъртта си ни помага. Случи ми се да се усъмня, че Бог има нужда от мен, такава грешница, и ето - насън ми се яви отец Николай. Но не стар и немощен, а млад и здрав, като на снимките от 50-те години. Нищо не ми каза, само постоя до мен, но това ме изпълни със сили и вяра.
Отговаряше винаги кратко и ясно, и напълно разбираемо. Питам го например за влиянието на злата сила, а той с удивление и усмивка на уста: "А Бог? А за волята Божия забрави ли?"
На въпрос - как трябва да се живее, пък отвърна: "Така, сякаш утре ще умреш!", разказва йерей Алексей.
Очите му бяха като прозорци към райските обители. И сякаш не просто те гледа, а вест от Отеца небесен получава. Знаеше всичко за всички, но не говореше за това, вълнува се Сергей Василев, директор на Православното радио на Санкт Петербург.
И днес си спомням с трепет този миг. Отецът стоеше край оградата и... сякаш ангел прелетя - аз се оказах на нужното място, а към стареца се приближи момченце. Затаила дъх, внимавах да не натисна копчето по-рано, отколкото трябва, пише фотографката Людмила Иванова.
